Околен свят

РАМКОВА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ОКОЛЕН СВЯТ
за   изготвяне на индивидуални образователни програми за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

1.  Общо представяне на програмата Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда. Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно: Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др. Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.  Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

    •  Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят.
    • Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.
    •  Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.
    • Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.
    • Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.
    •  Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

ФОРМИ И МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Специфични форми и методи за оценяване на постиженията  пряко наблюдение;  ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;  неформални тестове и чек-листове. Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива: 1. Постига целта/задачата. 2. Справя се със задачата. 3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

    •  съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;
    • съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;
    • смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;
    • в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет
    • необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;
    •  използване на игрови ситуации.